Ще дойда при теб,

вървя, вървя.

Но само в съня те докосвам.

Откривам щастието само там,

в съня.

За мен си слънцето,

изгряващо в утринта красива

и залязващо в пейзаж красив.

Подобно самодива,

образ мил

откривам се във теб.

Докосвам дланта ти нежно,

нежен допир, сладък аромат

и усмивка мълчалива,

една красота във затворен свят.

Сякаш зад решетки стоя

и опитвам да избягам,

но господарят мой е заповядал така,

да стоя на тясно

с душа, дишаща като изгаряща цигара.

Аз протегнах ти ръка,

но ти отстъпи

и спотаи се там,

отвъд сънищата сладки,

и не чувства, и не диша,

изчезна като в сън.

Събуждам се отново сама

и две сълзици в утринта

се търкалят по стените.

Тъжно ми е пак сама

да те търся из дълбините сиви,

тръшкам се, рева

като дете, направило беля.

И запалвам поредната цигара,

изгаряща като моята душа.