17 may 2012, 12:49

Ще дойда в офиса ти само по парфюм

1.6K 0 28

Ще дойда в офиса ти само по парфюм

 

 

Тази пролет, мили,

вече ме побърква!

Феромоните ми - всички

взеха да превъртат.

  

Страх ме е да мина

близо до съседа.

Все с глава ми кима,

в пазвата ми гледа.

  

Щом оправя букла,

мислят, че флиртувам.

Казват, че съм "кукла",

дори да си кротувам.

  

И неволно да преметна

в близкото кафенце крак.

Някой все ще сметне,

че му давам знак.

 

 Явно съм неустоима

- дива, с рядък чар.

Идвам да намина,

с неочакван дар.

  

Знам, ще кажеш, скъпи,

"Нямаш капка ум!",

но сега ще дойда в офиса ти

само по парфюм!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Нелиса, че не беше прекалено сурова с мен! А стиха е пародия от първата до последната дума, имаш право.
  • не мога да приема сериозно този стих, затова го обявявам за пародия
    и като такава става заради идеята а ла Мерилин (но тя така само спяла все пак ))
  • Благодаря ти, Михаил - Огнян!
  • Весело и закачливо...
    Поднесено оригинално!
    Харесах!
  • Благодаря ти, Веселин! За добронамереността и за подкрепата.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...