2 nov 2008, 20:34

Ще дойде

888 0 3
                                              ЩЕ ДОЙДЕ


                                       
Повярвах на сълзи -
                                        и днес съм пак сама.
                                        Сърцето ми, уви,
                                        не помни топлина.

                                        Безкраен бяг със теб
                                        дари ни любовта,
                                        а после без нозе
                                        посрещна ме денят.

                                        И свих се на кълбо
                                        надежда да сбера.
                                        Да търся пак добро
                                        без път, без светлина.

                                        А вярвам - Бог не иска
                                        да бродя през света
                                        в една ръка без обич,
                                        във другата - с тъга.

                                       Ще дойде моят час,
                                       пътувал много време,
                                       за да съм вечна аз,
                                       а някой - вечен с мене.

                                       Дори и в друг живот
                                       ще дойде той накрая.
                                       Към мен намерил брод,
                                       щастлива ще съм, зная!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще бъдеш щастлива,да,защото както ти казах...си уникален Човек!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Хубав стих, като песен е!
  • Дори и в друг живот
    ще дойде той накрая.
    Към мен намерил брод,
    щастлива ще съм, зная! Пожелавам ти в този живот да намериш щастието, което заслужаваш! Много хубаво написано! Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...