Ще дойде
Повярвах на сълзи -
и днес съм пак сама.
Сърцето ми, уви,
не помни топлина.
Безкраен бяг със теб
дари ни любовта,
а после без нозе
посрещна ме денят.
И свих се на кълбо
надежда да сбера.
Да търся пак добро
без път, без светлина.
А вярвам - Бог не иска
да бродя през света
в една ръка без обич,
във другата - с тъга.
Ще дойде моят час,
пътувал много време,
за да съм вечна аз,
а някой - вечен с мене.
Дори и в друг живот
ще дойде той накрая.
Към мен намерил брод,
щастлива ще съм, зная!
© Дияна Иванова All rights reserved.