8 may 2011, 22:28

Ще дойде ден...

  Poesía » Otra
758 0 4

Ще дойде ден да се възправи
в небесата слънчевият Ра.
И пак в пожари хоризонта
ще обгърне златокосата зора.

 

Ще възкръсне тъжната пустиня

в безконечна разцъфтяла шир.
Ветровете вредом ще разправят

приказки за щастие и мир.

 

Ще затихнат свистящи куршуми,

ще замлъкне картечен ехтеж.

Брат ще прегърне сестрата,

пък майка - невръстно синче.

 

Пречистени очите ни ще греят,

увлечени в мечтите-свобода.

И пак от пепелта ще се роди

допирът на утринна роса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...