Ще дойде ден да се възправи
в небесата слънчевият Ра.
И пак в пожари хоризонта
ще обгърне златокосата зора.
Ще възкръсне тъжната пустиня
в безконечна разцъфтяла шир.
Ветровете вредом ще разправят
приказки за щастие и мир.
Ще затихнат свистящи куршуми,
ще замлъкне картечен ехтеж.
Брат ще прегърне сестрата,
пък майка - невръстно синче.
Пречистени очите ни ще греят,
увлечени в мечтите-свобода.
И пак от пепелта ще се роди
допирът на утринна роса...
© Александър All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
