3 dic 2022, 0:11  

Ще дойде време...

  Poesía
833 15 6

Ще дойде време и ще ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.

 

Желая ти единствено да си щастлива,

защото пътят ти напред ще продължи.

А щастието ни обречено и мълчаливо

в оазиса на миналото вечно ще лежи.

 

Но омърлушена от новото начало

през рамо скришно ще се взираш ти. -

Назад - към непокълналото наше цяло,

прокълнато от всички земни суети.

 

Тогава пак до теб ще съм наблизо -

един дошъл от бъдещето силует.

С частица щастие сърцето ти пронизал

или със стих невзрачен на поет.

 

Ще дойде време пак да ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Грабнаха ме стиховете някакси... В мисли се облях... Прекрасно е! Благодаря
  • Скъпи приятели и колеги по перо,
    Сърдечно ви благодаря, че ме удостоихте с прекрасните си коментари!
    Благодаря също на всички оценили високо стиха ми и поставили го в Любими.
    Много ме трогнахте!
    Аз ви пожелавам Бог винаги да е с вас. Да ви дарява със здраве и любов и да подхранва вдъхновението ви! Амин!
  • Очи от безсъние озарени е любовта!
    Младен, чувство на тъга блика от всеки стих в една безкрайна каскада от благодат,която носи радост и печал...
    Много силен епизод от нестихващия сериал на любовта в душата.
    Специални поздрави!
  • Философията на любовта...
    А времето винаги идва - понякога със закъснение.
  • "А щастието ни обречено и мълчаливо
    в оазиса на миналото вечно ще лежи."

    Красиво, красиво, много красиво! Прекрасен стих! Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...