vega666 (Младен Мисана)
1673 14310
3 dic 2022, 0:11  

Ще дойде време... 

  Poesía
611 15 7

Ще дойде време и ще ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.

 

Желая ти единствено да си щастлива,

защото пътят ти напред ще продължи.

А щастието ни обречено и мълчаливо

в оазиса на миналото вечно ще лежи.

 

Но омърлушена от новото начало

през рамо скришно ще се взираш ти. -

Назад - към непокълналото наше цяло,

прокълнато от всички земни суети.

 

Тогава пак до теб ще съм наблизо -

един дошъл от бъдещето силует.

С частица щастие сърцето ти пронизал

или със стих невзрачен на поет.

 

Ще дойде време пак да ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.


 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Грабнаха ме стиховете някакси... В мисли се облях... Прекрасно е! Благодаря
  • Скъпи приятели и колеги по перо,
    Сърдечно ви благодаря, че ме удостоихте с прекрасните си коментари!
    Благодаря също на всички оценили високо стиха ми и поставили го в Любими.
    Много ме трогнахте!
    Аз ви пожелавам Бог винаги да е с вас. Да ви дарява със здраве и любов и да подхранва вдъхновението ви! Амин!
  • Очи от безсъние озарени е любовта!
    Младен, чувство на тъга блика от всеки стих в една безкрайна каскада от благодат,която носи радост и печал...
    Много силен епизод от нестихващия сериал на любовта в душата.
    Специални поздрави!
  • Философията на любовта...
    А времето винаги идва - понякога със закъснение.
  • "А щастието ни обречено и мълчаливо
    в оазиса на миналото вечно ще лежи."

    Красиво, красиво, много красиво! Прекрасен стих! Поздравления!
  • Много хубав стих.
    Поздравявам те, Младен.
  • Впечатляващи са тези противоречия на младостта и красивите мечти с "любов, нагарчаща от светъл ден" - умело вплетени в стиха. Зрялост и мъдрост усещам, Младен!
    "Но омърлушена от новото начало
    през рамо скришно ще се взираш ти. -
    Назад - към непокълналото наше цяло,
    прокълнато от всички земни суети."
    Благодаря за удоволствието!
Propuestas
: ??:??