Dec 3, 2022, 12:11 AM  

Ще дойде време...

  Poetry
830 15 6

Ще дойде време и ще ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.

 

Желая ти единствено да си щастлива,

защото пътят ти напред ще продължи.

А щастието ни обречено и мълчаливо

в оазиса на миналото вечно ще лежи.

 

Но омърлушена от новото начало

през рамо скришно ще се взираш ти. -

Назад - към непокълналото наше цяло,

прокълнато от всички земни суети.

 

Тогава пак до теб ще съм наблизо -

един дошъл от бъдещето силует.

С частица щастие сърцето ти пронизал

или със стих невзрачен на поет.

 

Ще дойде време пак да ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Грабнаха ме стиховете някакси... В мисли се облях... Прекрасно е! Благодаря
  • Скъпи приятели и колеги по перо,
    Сърдечно ви благодаря, че ме удостоихте с прекрасните си коментари!
    Благодаря също на всички оценили високо стиха ми и поставили го в Любими.
    Много ме трогнахте!
    Аз ви пожелавам Бог винаги да е с вас. Да ви дарява със здраве и любов и да подхранва вдъхновението ви! Амин!
  • Очи от безсъние озарени е любовта!
    Младен, чувство на тъга блика от всеки стих в една безкрайна каскада от благодат,която носи радост и печал...
    Много силен епизод от нестихващия сериал на любовта в душата.
    Специални поздрави!
  • Философията на любовта...
    А времето винаги идва - понякога със закъснение.
  • "А щастието ни обречено и мълчаливо
    в оазиса на миналото вечно ще лежи."

    Красиво, красиво, много красиво! Прекрасен стих! Поздравления!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...