3.12.2022 г., 0:11  

Ще дойде време...

831 15 6

Ще дойде време и ще ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.

 

Желая ти единствено да си щастлива,

защото пътят ти напред ще продължи.

А щастието ни обречено и мълчаливо

в оазиса на миналото вечно ще лежи.

 

Но омърлушена от новото начало

през рамо скришно ще се взираш ти. -

Назад - към непокълналото наше цяло,

прокълнато от всички земни суети.

 

Тогава пак до теб ще съм наблизо -

един дошъл от бъдещето силует.

С частица щастие сърцето ти пронизал

или със стих невзрачен на поет.

 

Ще дойде време пак да ме потърсиш

в света от Бог за тебе отреден.

Тъй млада си - повторно ще се кръстиш

с любов нагарчаща от светъл ден.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Грабнаха ме стиховете някакси... В мисли се облях... Прекрасно е! Благодаря
  • Скъпи приятели и колеги по перо,
    Сърдечно ви благодаря, че ме удостоихте с прекрасните си коментари!
    Благодаря също на всички оценили високо стиха ми и поставили го в Любими.
    Много ме трогнахте!
    Аз ви пожелавам Бог винаги да е с вас. Да ви дарява със здраве и любов и да подхранва вдъхновението ви! Амин!
  • Очи от безсъние озарени е любовта!
    Младен, чувство на тъга блика от всеки стих в една безкрайна каскада от благодат,която носи радост и печал...
    Много силен епизод от нестихващия сериал на любовта в душата.
    Специални поздрави!
  • Философията на любовта...
    А времето винаги идва - понякога със закъснение.
  • "А щастието ни обречено и мълчаливо
    в оазиса на миналото вечно ще лежи."

    Красиво, красиво, много красиво! Прекрасен стих! Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...