Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
6 sept 2022, 12:59  

Неопитомена 

  Poesía » De amor
616 15 23

Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.

 

Дори не знаех кой си и какво ще стане,
инстинктът ми за бягство... Заглуших го, щом
погали ме, целуна старите ми рани,
уж питомна в душата ти намерих дом.

 

Не се оставяй сàмо да те заблуждава,
знам – уж е искрен най-любовният ми стих.
Душата – вълчата – все дива си остава...
Ти спеше кротко, аз на хълма снощи вих.

 

Ще дойде лятна нощ, ще бъде пълнолунна,
ще ме повика вълчи вой – за сетен път.
Ще те завия тихо и ще те целуна,
и ще си тръгна – безутешна, като смърт.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??