Ще дойдеш ли със мен?

Аз те хващам за ръка...
Ще дойдеш ли със мен?
Ох, как харесва ми така...
Но, скъпи, защо си смутен?

Може би защото не знаеш...
въпреки че то е очевидно.
Знам, за мене ти нехаеш,
но от това не ми става обидно.

Страх ме е да кажа -
истината носи тъга.
Любовта си няма да покажа!
Пускам твоята ръка...

Но тъй не е приятно...
Нима и ти мислиш така?
Прегръщаш ме страстно -
ще избухне моята глава!

Сетне се усмихваш отнесено...
Вече май не си смутен.