На Диана

Идваш в моя сън

Понякога в съня ми идваш ти.

Целуваш ме, присядаш в тъмнината.

Целувката на устните гори!

В прозореца усмихва се луната.

Смутена, срамежливо гледа тя,

една жена ефирна и красива

целува мъж самотен във нощта.

Щастлив е той! Тя също е щастлива!

Във въздуха се носи аромат

на хиляди цветя и теменуга.

До болка искан и така познат!

Но не намерен никъде във друга!

Нощта умира. Първите лъчи

на пръсти в стаята се настаняват.

Мракът бяга в тъмните ъгли,

но мисълта за нея продължава!

Целувката и пари и боли.

Изчезна в миг! Стопи се в светлината!

Стопи се тя във слънчеви лъчи

прогонили съня и тъмнината!

Но споменът за нея ще е в мен,

в сърцето ми, в душата ще живее!

И ще я търся всеки Божи ден!

За нея всичко вътре в мен копнее!

28.12. 2020 г.