Ще идвам във съня ти
На Диана
Идваш в моя сън
Понякога в съня ми идваш ти.
Целуваш ме, присядаш в тъмнината.
Целувката на устните гори!
В прозореца усмихва се луната.
Смутена, срамежливо гледа тя,
една жена ефирна и красива
целува мъж самотен във нощта.
Щастлив е той! Тя също е щастлива!
Във въздуха се носи аромат
на хиляди цветя и теменуга.
До болка искан и така познат!
Но не намерен никъде във друга!
Нощта умира. Първите лъчи
на пръсти в стаята се настаняват.
Мракът бяга в тъмните ъгли,
но мисълта за нея продължава!
Целувката и пари и боли.
Изчезна в миг! Стопи се в светлината!
Стопи се тя във слънчеви лъчи
прогонили съня и тъмнината!
Но споменът за нея ще е в мен,
в сърцето ми, в душата ще живее!
И ще я търся всеки Божи ден!
За нея всичко вътре в мен копнее!
28.12. 2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
Тук-там лекичко само с по една буквичка може да се поизглади