Сълзите ми са водопада вечен,
тъгата ми, са храстите с бодли.
Усмивката изгубена е вече.
Ще има ли любов? - Уви.
И птички волни ме пергръщат,
и лятото ме гали със коси,
морето ме посреща и изпраща.
А пясъка ме гони със сълзи.
Разкъсвана от спомени красиви,
прогонвах облаците сиви.
Усмивките ми нейде се загубиха.
Сърцето ми унило пак разлюбиха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
