Сълзите ми са водопада вечен,
тъгата ми, са храстите с бодли.
Усмивката изгубена е вече.
Ще има ли любов? - Уви.
И птички волни ме пергръщат,
и лятото ме гали със коси,
морето ме посреща и изпраща.
А пясъка ме гони със сълзи.
Разкъсвана от спомени красиви,
прогонвах облаците сиви.
Усмивките ми нейде се загубиха.
Сърцето ми унило пак разлюбиха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
