Сълзите ми са водопада вечен,
тъгата ми, са храстите с бодли.
Усмивката изгубена е вече.
Ще има ли любов? - Уви.
И птички волни ме пергръщат,
и лятото ме гали със коси,
морето ме посреща и изпраща.
А пясъка ме гони със сълзи.
Разкъсвана от спомени красиви,
прогонвах облаците сиви.
Усмивките ми нейде се загубиха.
Сърцето ми унило пак разлюбиха.
© Еми All rights reserved.
Браво1