24 sept 2008, 18:30

Ще искам ли?...

  Poesía
1K 0 1
 

С червено вино пак ще подсладя в нощта горчивината,

с замрежен поглед, с задоволство ще потъна в лудостта...

Във тъмнината ще запаля свещи, восък ще закапе,

аз ще отпивам жадно докато не догорят...

Ще пусна нежна музика във тишината,

сопран с тенор ще се издигнат във дует...

Ще плачат ноти,

думи жално в тон ще им пригласят...

С ръце аз ще рисувам по мелодията

моето платно...

 

И ще забравя...

...

 

Ще има ли за тази вечер друго утре?

Където във опиянението да не бягам от реалността?...

Ще има ли за тези ноти други струни?

Ще могат ли да ме сбогуват те с последната сълза?...

Ще имам ли в ръцете си платно различно?

Ще искам ли да му добавя нови цветове?...

Ще мога ли да прекратя на болката ми танца?

Ще спрат ли да кървят изтичаните ми нозе?...

 

Ще искам ли?...

...................................

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...