Посветено на С.
Сънят ще се откъсне нежно, ще изтече като мъгла,
навън ще се изплъзне утрото, ще звънне светлината...
ще се разлее мокра утринната топлина,
ще ме оставиш ли да си отида като непозната?
Ще се разтворят дланите на щедър ден, ще завали.
И като мокро куче от капки дъжд отърсва се земята.
Навън светът е толкова красив, че ме боли!
Ще ме оставиш ли да си отида като непозната?
Ще се търкулнат мокри гълъбите във небето, ще са пъстри...
Защото белите пера ще отразят дъгата.
Усмивката ми ще целуне твойте пръсти... ...