25 abr 2008, 11:51

Ще ме оставиш ли...

  Poesía
1.1K 0 3

 Посветено на С.

Сънят ще се откъсне нежно, ще изтече като мъгла,

навън ще се изплъзне утрото, ще звънне светлината...

ще се разлее мокра утринната топлина,

ще ме оставиш ли да си отида като непозната?

 

Ще се разтворят дланите на щедър ден, ще завали.

И като мокро куче от капки дъжд отърсва се земята.

Навън светът е толкова красив, че ме боли!

Ще ме оставиш ли да си отида като непозната?

 

Ще се търкулнат мокри гълъбите във небето, ще са пъстри...

Защото белите пера ще отразят дъгата.

Усмивката ми ще целуне твойте пръсти...

Ще ме оставиш ли да си отида като непозната?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Сънят ще се откъсне нежно, ще изтече като мъгла,
    навън ще се изплъзне утрото, ще звънне светлината..."
    "И като мокро куче от капки дъжд отърсва се земята."
    Страхотно е !
  • Ех...че красива, много красива лирика...
    Браво, Дарина! с обич.
  • Аплодирам те, Дари!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...