Apr 25, 2008, 11:51 AM

Ще ме оставиш ли...

  Poetry
1.1K 0 3

 Посветено на С.

Сънят ще се откъсне нежно, ще изтече като мъгла,

навън ще се изплъзне утрото, ще звънне светлината...

ще се разлее мокра утринната топлина,

ще ме оставиш ли да си отида като непозната?

 

Ще се разтворят дланите на щедър ден, ще завали.

И като мокро куче от капки дъжд отърсва се земята.

Навън светът е толкова красив, че ме боли!

Ще ме оставиш ли да си отида като непозната?

 

Ще се търкулнат мокри гълъбите във небето, ще са пъстри...

Защото белите пера ще отразят дъгата.

Усмивката ми ще целуне твойте пръсти...

Ще ме оставиш ли да си отида като непозната?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Сънят ще се откъсне нежно, ще изтече като мъгла,
    навън ще се изплъзне утрото, ще звънне светлината..."
    "И като мокро куче от капки дъжд отърсва се земята."
    Страхотно е !
  • Ех...че красива, много красива лирика...
    Браво, Дарина! с обич.
  • Аплодирам те, Дари!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...