23 jul 2006, 8:02

Ще ме търсиш...

  Poesía
1.1K 0 2
Ще ме търсиш в образ на нещо
далечно и сложно,
изхвърлено вън от телата ни-
някъде там.
Ще взема от всичко по малко,
от всичко възможно,
да се чувстваш от мене
по-сам.


Ще пръсна очите си в празното,
тъй близко и просто,
вибриращо в мрака на някакво
уж свежо лице.
Ще си тръгна без дрехи,без име
от времето,
повлякло с вихър от чувства
едно беззащитно сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлита Златкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво мила Това май не го бях чела до сега, но много ми хареса! Страхотно е !
  • Хареса ми стиха ти. Браво.
    И добре дошла.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...