Ще ме търсиш...
далечно и сложно,
изхвърлено вън от телата ни-
някъде там.
Ще взема от всичко по малко,
от всичко възможно,
да се чувстваш от мене
по-сам.
Ще пръсна очите си в празното,
тъй близко и просто,
вибриращо в мрака на някакво
уж свежо лице.
Ще си тръгна без дрехи,без име
от времето,
повлякло с вихър от чувства
едно беззащитно сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлита Златкова Всички права запазени
Това май не го бях чела до сега, но много ми хареса! Страхотно е !