23.07.2006 г., 8:02

Ще ме търсиш...

1.1K 0 2
Ще ме търсиш в образ на нещо
далечно и сложно,
изхвърлено вън от телата ни-
някъде там.
Ще взема от всичко по малко,
от всичко възможно,
да се чувстваш от мене
по-сам.


Ще пръсна очите си в празното,
тъй близко и просто,
вибриращо в мрака на някакво
уж свежо лице.
Ще си тръгна без дрехи,без име
от времето,
повлякло с вихър от чувства
едно беззащитно сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлита Златкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво мила Това май не го бях чела до сега, но много ми хареса! Страхотно е !
  • Хареса ми стиха ти. Браво.
    И добре дошла.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...