Jul 23, 2006, 8:02 AM

Ще ме търсиш...

Poetry

1.1K 0 2

Ще ме търсиш в образ на нещо
далечно и сложно,
изхвърлено вън от телата ни-
някъде там.
Ще взема от всичко по малко,
от всичко възможно,
да се чувстваш от мене
по-сам.

Ще пръсна очите си в празното,
тъй близко и просто,
вибриращо в мрака на някакво
уж свежо лице.
Ще си тръгна без дрехи,без име
от времето,
повлякло с вихър от чувства
едно беззащитно сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Seagirl (Марина)

Браво мила Това май не го бях чела до сега, но много ми хареса! Страхотно е !

2007-05-01T14:24:12+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Хареса ми стиха ти. Браво.
И добре дошла.

2006-07-23T10:35:33+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0