Jul 23, 2006, 8:02 AM

Ще ме търсиш...

  Poetry
1.1K 0 2
Ще ме търсиш в образ на нещо
далечно и сложно,
изхвърлено вън от телата ни-
някъде там.
Ще взема от всичко по малко,
от всичко възможно,
да се чувстваш от мене
по-сам.


Ще пръсна очите си в празното,
тъй близко и просто,
вибриращо в мрака на някакво
уж свежо лице.
Ще си тръгна без дрехи,без име
от времето,
повлякло с вихър от чувства
едно беззащитно сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлита Златкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво мила Това май не го бях чела до сега, но много ми хареса! Страхотно е !
  • Хареса ми стиха ти. Браво.
    И добре дошла.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....