14 ene 2014, 21:06

Ще ми се случи

953 0 7

Всеки се пита във свят като този:

"Колко ли обич, в резерв, ни остана?"

Ако самотна душата ни проси

капчица нежност за своята рана?

Ако през мрачните, тъжни минути,

дълго се взира и търси пролука?

И в тишината от думи нечути

трепет копнежен на прага почука?

Всичко за миг, в нас, врата ще отвори.

Лъч от любов ще пробие тъгата.

"Има те обич" - небето говори.

"Ще ми се случи" - прошепва душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано, Ивелина, ти си добър човек и го заслужаваш!!!
    Поздрави!!!
  • Радвам се, че така я чувстваш, Краси. Благодаря.
  • Поезия, милваща душата!
    Драго ми беше!
  • Благодаря, Санвали, Минка.
    Благодаря, Жанет и поздрави от"мъничето", което си е едно голямо момче, поне с една глава по-високо от майка си.
  • Добре, че беше онова мъниче някога, та да те намеря
    Приятно ми е всеки път тук.
    Санвали го е казала много точно - нежна философия.
    А финалът е очарователно позитивен

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...