14.01.2014 г., 21:06

Ще ми се случи

947 0 7

Всеки се пита във свят като този:

"Колко ли обич, в резерв, ни остана?"

Ако самотна душата ни проси

капчица нежност за своята рана?

Ако през мрачните, тъжни минути,

дълго се взира и търси пролука?

И в тишината от думи нечути

трепет копнежен на прага почука?

Всичко за миг, в нас, врата ще отвори.

Лъч от любов ще пробие тъгата.

"Има те обич" - небето говори.

"Ще ми се случи" - прошепва душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано, Ивелина, ти си добър човек и го заслужаваш!!!
    Поздрави!!!
  • Радвам се, че така я чувстваш, Краси. Благодаря.
  • Поезия, милваща душата!
    Драго ми беше!
  • Благодаря, Санвали, Минка.
    Благодаря, Жанет и поздрави от"мъничето", което си е едно голямо момче, поне с една глава по-високо от майка си.
  • Добре, че беше онова мъниче някога, та да те намеря
    Приятно ми е всеки път тук.
    Санвали го е казала много точно - нежна философия.
    А финалът е очарователно позитивен

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...