25 nov 2011, 13:29

Ще можем ли

  Poesía » Otra
768 0 3

 

Забързани във ежедневието сиво,

притиснати от страх

за утрешния ден,

забравяме почти за съществото живо,

което крачи редом с тебе

и със мен.

Загрижени как себе си да съхраним

във вихъра на този свят

необуздан,

ще можем ли последен залък да делим

със гладния,

към нас протегнал свойта длан?

И ще опазим ли душите свои чисти?

ще задържим ли във сърцата

доброта?...

Дано не станем алчни материалисти

и не ламтим

да притежаваме света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...