Ще можем ли
Забързани във ежедневието сиво,
притиснати от страх
за утрешния ден,
забравяме почти за съществото живо,
което крачи редом с тебе
и със мен.
Загрижени как себе си да съхраним
във вихъра на този свят
необуздан,
ще можем ли последен залък да делим
със гладния,
към нас протегнал свойта длан?
И ще опазим ли душите свои чисти?
ще задържим ли във сърцата
доброта?...
Дано не станем алчни материалисти
и не ламтим
да притежаваме света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
