Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
26 dic 2021, 16:55

Ще моля

1.1K 2 5

Ще бъде ден в който ще съм бедна

Останала без думи в мисълта 

Приятели ще имам само в ефира

Ще искам всеки да отмина. 

 

Такава бедност мене ще споходи 

Оставена в горест и тъга

Земята процеп ще отвори

За да погълне моята нищета. 

 

Тази бедност страшно ще тежи

А аз, ненужна и онеправдана

Ще моля само твоите очи

От тях да бъда поласкана. 

 

А после ще ме навести

Най - чаканата Врана

И с почести ще заличи

Бедността с надписа - Забрава!

 

25.12.2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Тъжен стих, Мария! Разбирам какво чувстваш! Недоизказаното се подразбира! Човешката душа е много ранима, но само чувствителните хора го разбират! Поздравления за стиха!
  • di_t
    di_t
    Хубава поезия!
    Аплодисменти!
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Пепи! Когато мисълта не отразява думи, ще бъда много бедна... Знаеш!.... И Забрава! Краят!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    "Най-чаканата Врана" - враната или гарванът, който отнася душата на починалия в другия свят?
    Настръхнах!
    За обеднялата душа - дали не отлита преди смъртта понякога?
    Поздравления!

    пп
    значи правилно съм разбрала, затова настръхнах
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Много е тъжно, но пък има и надежда, надявам се настроението скоро да се подобри! Весели празници!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0