Ще бъде ден в който ще съм бедна
Останала без думи в мисълта
Приятели ще имам само в ефира
Ще искам всеки да отмина.
Такава бедност мене ще споходи
Оставена в горест и тъга
Земята процеп ще отвори
За да погълне моята нищета.
Тази бедност страшно ще тежи
А аз, ненужна и онеправдана
Ще моля само твоите очи
От тях да бъда поласкана.
А после ще ме навести
Най - чаканата Врана
И с почести ще заличи
Бедността с надписа - Забрава!
25.12.2021
© Мария Николова Всички права запазени