13 dic 2005, 19:29

ЩЕ НИ ИМА!

  Poesía
1.1K 0 7

ЩЕ НИ ИМА

 

Ще оцелеем, въпреки застоя,

и въпреки тях – политиците.

Издръжлив ни е – види се – соят

и калени в бедност душиците.

 

И преди не познавахме лукса.

Той, дори, бе за нас забранен.

Беше дума и срамна, и гнусна,

от доволни “борци” заклеймен.

 

Социалната слабост ни люшка

не от днес, не от вчера дори.

От рождение тя ни е дружка.

под ръка все със нея вървим.

 

Но сме живи, напук на съдбата.

Оцеляхме в най-страшния мрак.

Кой можа, си запази душата,

който не – Бог е мъдър и благ!

 

Та, и в днешния хаос е трудно.

Безпарични живеем и днес.

И макар да напредваме мудно,

все е нещо. Все е прогрес.

 

Зная аз: занапред ще ни има!

Ний сме храбър и силен народ.

Гордостта ни – во век несломима.

Ще намерим през времето брод!

 

1995 г

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...