13 dic 2005, 19:29

ЩЕ НИ ИМА!

  Poesía
1.1K 0 7

ЩЕ НИ ИМА

 

Ще оцелеем, въпреки застоя,

и въпреки тях – политиците.

Издръжлив ни е – види се – соят

и калени в бедност душиците.

 

И преди не познавахме лукса.

Той, дори, бе за нас забранен.

Беше дума и срамна, и гнусна,

от доволни “борци” заклеймен.

 

Социалната слабост ни люшка

не от днес, не от вчера дори.

От рождение тя ни е дружка.

под ръка все със нея вървим.

 

Но сме живи, напук на съдбата.

Оцеляхме в най-страшния мрак.

Кой можа, си запази душата,

който не – Бог е мъдър и благ!

 

Та, и в днешния хаос е трудно.

Безпарични живеем и днес.

И макар да напредваме мудно,

все е нещо. Все е прогрес.

 

Зная аз: занапред ще ни има!

Ний сме храбър и силен народ.

Гордостта ни – во век несломима.

Ще намерим през времето брод!

 

1995 г

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...