Dec 13, 2005, 7:29 PM

ЩЕ НИ ИМА!

  Poetry
1.1K 0 7

ЩЕ НИ ИМА

 

Ще оцелеем, въпреки застоя,

и въпреки тях – политиците.

Издръжлив ни е – види се – соят

и калени в бедност душиците.

 

И преди не познавахме лукса.

Той, дори, бе за нас забранен.

Беше дума и срамна, и гнусна,

от доволни “борци” заклеймен.

 

Социалната слабост ни люшка

не от днес, не от вчера дори.

От рождение тя ни е дружка.

под ръка все със нея вървим.

 

Но сме живи, напук на съдбата.

Оцеляхме в най-страшния мрак.

Кой можа, си запази душата,

който не – Бог е мъдър и благ!

 

Та, и в днешния хаос е трудно.

Безпарични живеем и днес.

И макар да напредваме мудно,

все е нещо. Все е прогрес.

 

Зная аз: занапред ще ни има!

Ний сме храбър и силен народ.

Гордостта ни – во век несломима.

Ще намерим през времето брод!

 

1995 г

Добрич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...