24 ago 2014, 17:09

Ще оставя

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

                                             От раните ми,

                                             даже белег не остана.

                                             Времето,

                                             сърцето ми

                                                                 пречисти

                                             и превърна го,

                                                            превърна го

                                                                 във камък,        

                                             прегърнал

                                                          извор бистър.

 

                                             ... и сега

                                              се радвам пак

                                             на мъдрите заблуди

                                             под звездното небе,

                                             на старата Земя.

                                             ... на това

                                             що спечелих

                                                                 и загубих

                                             след всички битки,

                                             след всяка

                                             сбъдната мечта.

 

                                             ... пак

                                             се радвам

                                             и ще се радвам,

                                                           дотогава -

                                             до последната

                                             в зениците искра,

                                             в която

                                             за тебе, 

                                             ще оставя

                                             спомен слънчев,

                                             дума истинна,

                                                                      добра.

                                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...