От раните ми,
даже белег не остана.
Времето,
сърцето ми
пречисти
и превърна го,
превърна го
във камък,
прегърнал
извор бистър.
... и сега
се радвам пак
на мъдрите заблуди
под звездното небе,
на старата Земя.
... на това
що спечелих
и загубих
след всички битки,
след всяка
сбъдната мечта.
... пак
се радвам
и ще се радвам,
дотогава -
до последната
в зениците искра,
в която
за тебе,
ще оставя
спомен слънчев,
дума истинна,
добра.
© Милко Кънчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
