От раните ми,
даже белег не остана.
Времето,
сърцето ми
пречисти
и превърна го,
превърна го
във камък,
прегърнал
извор бистър.
... и сега
се радвам пак
на мъдрите заблуди
под звездното небе,
на старата Земя.
... на това
що спечелих
и загубих
след всички битки,
след всяка
сбъдната мечта.
... пак
се радвам
и ще се радвам,
дотогава -
до последната
в зениците искра,
в която
за тебе,
ще оставя
спомен слънчев,
дума истинна,
добра.
© Милко Кънчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
