Ще оставя
От раните ми,
даже белег не остана.
Времето,
сърцето ми
пречисти
и превърна го,
превърна го
във камък,
прегърнал
извор бистър.
... и сега
се радвам пак
на мъдрите заблуди
под звездното небе,
на старата Земя.
... на това
що спечелих
и загубих
след всички битки,
след всяка
сбъдната мечта.
... пак
се радвам
и ще се радвам,
дотогава -
до последната
в зениците искра,
в която
за тебе,
ще оставя
спомен слънчев,
дума истинна,
добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Кънчев Всички права запазени
