Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото.
Щорите ще гледам още вдигнати.
Докато чезна, години потънала...
В тази мъчна измислена истина.
Ще вървя и ще моля прокудена
по трънливия брод изоставен.
И ще гледам гората учудено -
с празен взор безпощаден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.