Ще отварям широко прозореца
Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото.
Щорите ще гледам още вдигнати.
Докато чезна, години потънала...
В тази мъчна измислена истина.
Ще вървя и ще моля прокудена
по трънливия брод изоставен.
И ще гледам гората учудено -
с празен взор безпощаден.
Ще съм боса във бяло облечена.
Ще кървят нозете от тръните.
И дантели ще късам покварена.
Сухи клони ще станат дланите.
Ще пълзя и проклинам надеждата.
Като призрак ще бъда в нощта.
И във бяло отново облечена,
ще стоя пред олтара сама.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото.
Щорите ще гледам още вдигнати.
Докато чезна, години потънала...
В тази мъчна измислена истина.
Ще вървя и ще моля прокудена
по трънливия брод изоставен.
И ще гледам гората учудено -
с празен взор безпощаден.
Ще съм боса във бяло облечена.
Ще кървят нозете от тръните.
И дантели ще късам покварена.
Сухи клони ще станат дланите.
Ще пълзя и проклинам надеждата.
Като призрак ще бъда в нощта.
И във бяло отново облечена,
ще стоя пред олтара сама.
© Николина Милева All rights reserved.
