8 dic 2009, 12:19

Ще пия бавно

1.3K 0 2

Ще пия бавно

 

Ще пия бавно от тъмното вино

                 на твоите устни...

Ще сложа тихо

        натежала глава на ръката ти...

И нека вие вятър студен

                  по пътища пусти,

аз ще имам огнище

                     и дом за душата си!

Щастлива до теб,

                  ще заспя уморена накрая.

И времето тихо ще спре –

                          да останем прегърнати...

Призори ще си тръгна с усмивка,

                                 но пак ще познаеш

в нея силното вино на сълзите,

                          от сърцето изтръгнати...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих този стих,като стих за приятели-мъж и жена,а не любовен.Може би зависи от гледната точка на човека от това,как възприема нещата.Все пак не отричам,че е стих,коъто докосва и вълнува.Обичам твоята поезия,Нушке.Поздрави и една силна прегръдка от мен!
  • Хубав стих!
    Поздрави, Нуше!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...