8 дек. 2009 г., 12:19

Ще пия бавно

1.3K 0 2

Ще пия бавно

 

Ще пия бавно от тъмното вино

                 на твоите устни...

Ще сложа тихо

        натежала глава на ръката ти...

И нека вие вятър студен

                  по пътища пусти,

аз ще имам огнище

                     и дом за душата си!

Щастлива до теб,

                  ще заспя уморена накрая.

И времето тихо ще спре –

                          да останем прегърнати...

Призори ще си тръгна с усмивка,

                                 но пак ще познаеш

в нея силното вино на сълзите,

                          от сърцето изтръгнати...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих този стих,като стих за приятели-мъж и жена,а не любовен.Може би зависи от гледната точка на човека от това,как възприема нещата.Все пак не отричам,че е стих,коъто докосва и вълнува.Обичам твоята поезия,Нушке.Поздрави и една силна прегръдка от мен!
  • Хубав стих!
    Поздрави, Нуше!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...