Ще подам ръка...

Знам как умира птица,

когато далечен път не я  мами –

отслабват крилата,

надолу полита,

хвърляйки тяло от небесата...

Знам как изгарящ студ

преследва тръпнеща вълна

и... как угасва

последен лъч надежда

в очите на куче –

с душа бездомна...

Знам как във нощи тъмни –

“Вземи ме, Боже! Да стихнат мъки!” –

болен се моли,

впил немощни длани

в ръба на леглото...

Знам за непоносимата

болка на майката,

която на гроба на своята рожба  

земята със длани разравя,

за да  постави – парче от сърцето си...

Знам, че на този свят не сме вечни

и... ако му е зле, до мен, на някого –

ще му подам ръка,

            ще разруша стената,

                      със думи ще го утеша

                                  и с поглед ще го сгрея...