23 мар. 2014 г., 21:24

Ще подам ръка

725 0 0

Ще подам ръка...

 

Знам как умира птица,

когато далечен път не я  мами –

отслабват крилата,

надолу полита,

хвърляйки тяло от небесата...

Знам как изгарящ студ

преследва тръпнеща вълна

и... как угасва

последен лъч надежда

в очите на куче –

с душа бездомна...

Знам как във нощи тъмни –

“Вземи ме, Боже! Да стихнат мъки!” –

болен се моли,

впил немощни длани

в ръба на леглото...

Знам за непоносимата

болка на майката,

която на гроба на своята рожба  

земята със длани разравя,

за да  постави – парче от сърцето си...

Знам, че на този свят не сме вечни

и... ако му е зле, до мен, на някого –

ще му подам ръка,

            ще разруша стената,

                      със думи ще го утеша

                                  и с поглед ще го сгрея...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Обновенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...