Свещ запалена в сърцето ми гори,

душата дава ми любов когато ми е тежко.

Годините. За тях ненужно е да се спори́,

да чувствам, да живея искам по младежко.

Когато някои иска да направи равносметка,

със себе си за малко да помълчи.

В живота всеки покорява своята отметка,

нима е нужно да се бърза и търчи.

Ще подаря любов на хората, приятели които ме обичат,

сълзите сам ще бърша дори в трудните си дни.

Живота! Той си знае ще ни облича и съблича,

напред ще се върви, върви.

В.Й. 14.01.2018г.