Jan 16, 2018, 11:28 PM

Ще подаря любов

  Poetry » Other
836 0 0

 

Свещ запалена в сърцето ми гори,

душата дава ми любов когато ми е тежко.

Годините. За тях ненужно е да се спори́,

да чувствам, да живея искам по младежко.

Когато някои иска да направи равносметка,

със себе си за малко да помълчи.

В живота всеки покорява своята отметка,

нима е нужно да се бърза и търчи.

Ще подаря любов на хората, приятели които ме обичат,

сълзите сам ще бърша дори в трудните си дни.

Живота! Той си знае ще ни облича и съблича,

напред ще се върви, върви.

В.Й. 14.01.2018г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...