Ако след теб, след болката, се вдигна.
Ако след тебе пак износя плод.
Това е вече нещо. И ми стига.
Това е вече повод за живот.
Камелия Кондова
* * *
Душата ми сънува тишина.
Взривяваш я със тежки думи:
"Не съм за тебе точната жена...
Било е грешка помежду ни!..."
Дори да носиш хиляди вини,
крила на ангел аз да имам,
как да те спра със "Остани!",
когато обещаваш зима?...
А в роля на фаталната жена
не влизай, тя не ти отива!...
Ще понеса аз цялата вина,
крила на теб, че съм пришивал!...
Виновен съм и че се влюбих в теб -
за мене беше неизбежно!...
Сега си тръгвам. Със едно сърце
за теб което пази нежност!...
© Роберт Todos los derechos reservados