Чувствата агонизират,
мислите - безумно празни.
И във тази сляпа криза
ще прогледнем ли не знаем...
Може би закономерно
двама стигнахме дотука.
Късно е за равносметка,
твърде рано - за поука.
Исках с тебе да заспивам,
ти - до мен да се събуждаш.
Правото да сме щастливи
преотстъпихме на други.
Ще преминат лято, зима,
пролет и узряла есен...
Ще те помня като вино.
ЗапомнИ ме като песен.
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados