19 oct 2010, 11:14

Ще се изненадаш, че ковчегът ми е празен

  Poesía
1.6K 0 6

На:

А. - ИЦ,

М. - СП

и Р.

 

Аз съм жив, и мисля, и се движа,

и във вените ми кръв тече.

Кратки стихове бездарно пиша,

които после никой не чете.

 

И ти си жива и с бои рисуваш,

картини с птици и цветя.

Ти свириш, пееш и танцуваш,

и правиш по-добър света.

 

Но не чувам вече твоите песни,

а ти едва ли ще четеш това.

Разделени по причини неизвестни

от ръцете на безумната съдба.

 

Един за друг сме мъртви, закопани

в гробове без плоча и без кръст.

От време са ковчезите ни изковани,

от години гробищната пръст.

 

Ликът ти в паметта ми се стопи,

и думите ми ти забрави.

Смъртта не може да ни раздели -

животът вече го направи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно написано!
  • Прекрасно... не, не - ужасно... ох, толкова е истинско Браво!
  • Стихотворението ти е много силно.
    Промених края на приказката. Ще ми е приятно да чуя новия коментар.
    В твоето стихотворение и двамата говорят един език, но различно възприемат казаното. Трябва много да се говори, докато се разберат, че и двамата говорят за едно и също.
  • Страшно харесах!
  • Добър стих! Харесах! Силен финал.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...