Ще се изненадаш, че ковчегът ми е празен
На:
А. - ИЦ,
М. - СП
и Р.
Аз съм жив, и мисля, и се движа,
и във вените ми кръв тече.
Кратки стихове бездарно пиша,
които после никой не чете.
И ти си жива и с бои рисуваш,
картини с птици и цветя.
Ти свириш, пееш и танцуваш,
и правиш по-добър света.
Но не чувам вече твоите песни,
а ти едва ли ще четеш това.
Разделени по причини неизвестни
от ръцете на безумната съдба.
Един за друг сме мъртви, закопани
в гробове без плоча и без кръст.
От време са ковчезите ни изковани,
от години гробищната пръст.
Ликът ти в паметта ми се стопи,
и думите ми ти забрави.
Смъртта не може да ни раздели -
животът вече го направи.
© Михаил Костов All rights reserved.
Браво!
