Разбра ли, че изгуби ме по пътя
и как зад борда паднала съм аз?
И боря се плахо да не потъна,
но не умея да плувам сама.
Ще се науча- ще шляпам и махам
и неуморно ще ритам с крака.
На течението ще се осланям,
когато до болка се уморя.
Ще се науча да плувам, за бога!...
Няма да викам за помощ от теб.
Знам, че съм силна и че го мога.
Знам, че скръбта е безкрайно море.
Ти не разбра, че изпаднах зад борда.
Твоята лодка не спря зарад мен.
Не ме потърси, не вдигна тревога...
Ще оцелея... Плавай без мен.
© Петиана Нико Todos los derechos reservados