29 abr 2009, 21:18

Ще се обеся в понеделник сутринта

3.7K 2 72

 

                

 

                Ще се обеся в понеделник сутринта

 

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Най-тъжният от всичките ми делници.

Най-мрачен ми е винаги света

във утрото на сиви понеделници...

 

 

Дъждът тогава реже като нож,

дори кафето ми горчи от сладост...

Животът ми не струва пукнат грош

във дните, оперирани от радост!...

 

 

Ще се обеся!... Само че дали

да не увисна на врата на непозната?...

И нека продължава да вали,

а кафето да нагарча в самотата...

 

 

А ние ще приседнем двама - там,

в квартална кръчма, със надрани маси...

Самотна - Тя!... И аз случайно сам...

Във вино да удавиме деня си!...

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Но няма да разкажа на жена си.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещо от рода на ,,когато гръм удари, как ехото заглъхва,,...идеи много, стихове няма!!! Поздрави, Силвия...ако искаш нещо, което всеки го тълкува за себе си, пиши, ще ти пратя линк!
  • "Той беше с нея" съм го чела няколко пъти. Воденицата може да е опустяла само в твоите очи, в моите не. Това, което си написал още отеква. Бъди здрав и ти!
  • не съм велик, Радослава...откровен съм, а и все пак стихотворението е оптимистично, нали? ето ти нещо по тъжно...поздрави и благодаря, че намина!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/toj-beshe-s-neya
  • Не мога... Велик си, защо.. защо мъжете толкова се страхувате... Защо предпочитате да се убиете доброволно, вместо да изживеете онова за което копнеете.... Защо... ;(
  • уау...утре е понеделник...!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...