29 апр. 2009 г., 21:18

Ще се обеся в понеделник сутринта

3.7K 2 72

 

                

 

                Ще се обеся в понеделник сутринта

 

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Най-тъжният от всичките ми делници.

Най-мрачен ми е винаги света

във утрото на сиви понеделници...

 

 

Дъждът тогава реже като нож,

дори кафето ми горчи от сладост...

Животът ми не струва пукнат грош

във дните, оперирани от радост!...

 

 

Ще се обеся!... Само че дали

да не увисна на врата на непозната?...

И нека продължава да вали,

а кафето да нагарча в самотата...

 

 

А ние ще приседнем двама - там,

в квартална кръчма, със надрани маси...

Самотна - Тя!... И аз случайно сам...

Във вино да удавиме деня си!...

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Но няма да разкажа на жена си.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нещо от рода на ,,когато гръм удари, как ехото заглъхва,,...идеи много, стихове няма!!! Поздрави, Силвия...ако искаш нещо, което всеки го тълкува за себе си, пиши, ще ти пратя линк!
  • "Той беше с нея" съм го чела няколко пъти. Воденицата може да е опустяла само в твоите очи, в моите не. Това, което си написал още отеква. Бъди здрав и ти!
  • не съм велик, Радослава...откровен съм, а и все пак стихотворението е оптимистично, нали? ето ти нещо по тъжно...поздрави и благодаря, че намина!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/toj-beshe-s-neya
  • Не мога... Велик си, защо.. защо мъжете толкова се страхувате... Защо предпочитате да се убиете доброволно, вместо да изживеете онова за което копнеете.... Защо... ;(
  • уау...утре е понеделник...!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...