2 abr 2012, 10:42

Ще се преборя

944 0 4

Ще се преборя

 

 

Не съм сама. Аз още имам себе си.

В мъглата с поглед път ще си проправя.

Ще се завия с вчерашните вестници,

на моста пуст надежда ще продавам.

 

Какво от туй, аз питам Самотата,

че без крила ще литна към простора?

Какво от туй, че там не ще ме чакат

любими мои, свидни мои хора?

 

Не съм сама. Още вярвам в себе си.

И тази вяра, зная, ще ме стопли,

дори когато вчерашните вестници

под моста на надеждата са цопнали.

 

Сега съм тук. Вървя напред, не спирам.

Съдбата ми, уви, била такава.

У всичко малко щастие намирам.

Ще се преборя. Мога. Обещавам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен пък ми хареса! Сега ще го поправя и благодаря за идеята
  • Вариант:
    ...
    дори когато вчерашните вестници
    под моста на надеждата са цопнали.

    Това е само вариант, даже не твърдя, че има прекален смислов заряд.
  • Благодаря за поправката За съжаление в момента нищо не мога да измисля, за да го променя...
  • Хм, преборете се с римата "стопли-склонове", че не е твърде върла.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...