Apr 2, 2012, 10:42 AM

Ще се преборя 

  Poetry » Phylosophy
798 0 4

Ще се преборя

 

 

Не съм сама. Аз още имам себе си.

В мъглата с поглед път ще си проправя.

Ще се завия с вчерашните вестници,

на моста пуст надежда ще продавам.

 

Какво от туй, аз питам Самотата,

че без крила ще литна към простора?

Какво от туй, че там не ще ме чакат

любими мои, свидни мои хора?

 

Не съм сама. Още вярвам в себе си.

И тази вяра, зная, ще ме стопли,

дори когато вчерашните вестници

под моста на надеждата са цопнали.

 

Сега съм тук. Вървя напред, не спирам.

Съдбата ми, уви, била такава.

У всичко малко щастие намирам.

Ще се преборя. Мога. Обещавам.

 

 

 

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен пък ми хареса! Сега ще го поправя и благодаря за идеята
  • Вариант:
    ...
    дори когато вчерашните вестници
    под моста на надеждата са цопнали.

    Това е само вариант, даже не твърдя, че има прекален смислов заряд.
  • Благодаря за поправката За съжаление в момента нищо не мога да измисля, за да го променя...
  • Хм, преборете се с римата "стопли-склонове", че не е твърде върла.
Random works
: ??:??