Ще се превърна
Ще се превърна в миг от вечността,
тогава, когато
отново наддумам звездите...
В един, тъй мъничък,
кратък миг,
тъй както кратка е всяка среща,
и всяка разлъка...
Тогава, когато обиграя облаците,
и ги науча да се преструват,
и се усмихват, след
всеки огнен бич,
покосяващ небето.
Ще се превърна в миг от вечността,
попътно,
тогава, когато дори
стръмнината срещу ми
влияе с обратно действаща сила
и се спуска стремглаво надолу,
всеки път, всеки път...
Ще се превърна в миг от вечността,
тогава, когато замръзнат водите
на онази река,
която все бушува в гърдите ми...
Ще се превърна...
в къс студена луна,
забравила да си тръгне на разсъмване.
И всеки път, всеки път ми крещи
до побъркване...
как ще се превърна в миг
от вечността само с едно
последно премигване...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
